31.05.2011

ХУБАВИТЕ НЕЩА СТАВАТ С ПАРТНЬОРИ

Бащата на "Аламинут" Робин Кафалиев е едно от най-популярните лица в българския ефир. Освен като актьор и водещ на "Най-смешните животни и хора на планетата", Робин е познат на широката публика и като продуцент с богата визитна картичка.

Като истински актьор-полиглот, Робин говори отлично френски и руски, и владее на средно равнище италиански, словашки и английски. Вокалните му умения са на професионално равнище, като гласът му е баритон/тенор. Свири много на китара и по малко на пиано и ударни инструменти. Владее морзовата азбука, кара ски и в момента се учи да пилотира свръхлеки самолети.

Как стигнахте до решението да направите кастинг за нови лица за „Аламинут“? Аз не знам друга дума за такова набиране на актьори и разширяване на екипа, освен кастинг. Иначе не обичам много чуждици. Кастингът не е точно във връзка с разширяване на екипа, а е във връзка с едни творчески задачи, които сме си поставили за новите епизоди, за които ни трябва малко по-богата палитра от лица, различни от тези лица, които така или иначе участват вече. Т.е. трябват ни партньори – нали хубавите неща стават с партньори. И затова сме обявили този кастинг, за да си намерим партньори. Не искам да остават многобройните колеги, които са изявили вече желание с погрешното убеждение, че ние ще правим някаква грандиозна подмяна на екипа – няма да правим такова нещо. Обща взето искаме да имаме малко повече колеги от по-младите, защото ние започнахме да минаваме в друга категория вече. Това означава, че тези хора, които започнат да работят от следващия сезон с нас няма да се съсипят от ангажименти. Ще променим малко визията на „Аламинут“. Ще има повече сюжетни връзки между отделните елементи. Когато има сюжетни връзки, има образи с постоянни характеристики, които се развиват в рамките на една фабула. Те трябва да са постоянни.

А как решихте да търсите тези лица не само сред колегите? Това е телевизия. Тя е донякъде като киното. Тя е продукт, който се снима с камера. Това означава, че в него основната цел е да се лъже, т.е. ние цял живот лъжем зрителите. Не като новините. Ние ги лъжем, но визуално. Има редица случки и ситуации, в които не е необходимо да взимаш актьор, напротив – трябва човек с други умения. Българските актьори, за съжаление, още от мое време, та до сегашното, не са най-поливалентните хора на света. Ти го питаш: можеш ли това, това и това, а то се оказва, че не е точно така. Или го може, но се окаже, че е некадърен актьор. Да ме прощават, но както се казва в ония другите филми – всяка връзка с конкретни лица и събития е случайна.

В тази връзка случва ли ви се често да бъдете актьор и в живота? Има ли случаи, когато се усещате, че „влизате в роля“? Не, не се усещам. Аз ако се усещах нямаше да влизам. Не се усещам, но за тази цел имам близки, приятели, жена ми, сина ми, който вече поотрасна – вече са усвоили част от театралната и телевизионната терминология, особено по по-лоши поводи, като се изнервя или започна да „хвърлям къчове“, един от двамата се обажда и с лека насмешка ми казва: „Айде, айде, преиграваш“. Щом преигравам, значи играя.

Ако вие сте бащата на „Аламинут“, то кой е майката? Ако тръгнем в този аспект, трябва да е телевизията, трябва да е bTV. Както и да продуцираш, каквото и да правиш, какъвто и актьор да си, основното условие е да има телевизия и ефир. Ако върнем лентата 21 години назад, сами ще си дадем сметка, че възможностите за изява в ефир са малко по-различни. Та в този аспект майката е телевизията. Без нея ние можеше да си играем скечове от сутрин до вечер, но никой от вас нямаше да знае за това.

А как събрахте екипа в самото начало? Аз обичам късите форми. Още едно време се занимавах с такива неща, само че не в телевизионната им версия. Тогава ги наричаха „халтури“. Исках да намеря хора, с които да направим някакъв продукт, подобен на тези скечови форми, които сме гледали. Търсех някакъв близък вариант. Хрумнаха ни един по един елементите. Телевизията ни подкрепи, но не беше много оптимистична тогава. Такава форма за бг ефира бе още непозната. И започнах да си търся партньори. Дачко нямаше какво да го търся, защото Дачко го познавам, откакто познавам и жена си, да не кажа и малко повече. Знаем се още от ВИТИЗ, след това сме правили твърде много неща заедно, така че както сега модерно се казва by default сме заедно. Наката беше един кадърен завършващ студент, който дойде като стажант един-два пъти в театъра, в който играех, и го харесах. Невена също я познавах още от времето, когато беше студентка във ВИТИЗ. А пък Маца някой я доведе, май Невена. Имаше и други хора, с които сме се виждали. Кастингът няма толкова голямо значение. Има значение да усетиш човека.

Тежко ли е да съчетавате и двете роли – на актьор и продуцент? Тежко е. Ако трябва да бъда честен, нито съм безкрайно добър продуцент, нито съм безкрайно добър актьор. Главата ти е заета с едни такива неща, с които не трябва да е заета, когато вършиш други определени неща... Но колегите ми помагат много. Аз съм привърженик на този поливалентен принцип. Много са малко актьорите, които са само актьори. Обикновено един актьор умее да прави и други неща. В нашия екип всички са така.

Ако все пак трябва да оставите едно от двете неща, кое бихте предпочели – продуцентството или актьорството? Ами, естествено, че ще оставя продуцентството. То страшното е, че те не са две, те са три – в авторския екип на това предаване имам неоспоримо право на „вето“ и съм и режисьор. И тогава вече ми идва много. Не че няма такива примери на световната сцена, не че съм чак толкова гениален... Продуценството бих го оставил много бързо, но просто условията са такива, че трябва да не го оставям. По-трудният ми въпрос е дали да оставя режисурата настрана и да си остана само актьор. Засега ще я караме така, пък ще видим…

Лесно ли е да се разсмее българинът?
Не! Българинът е „кисел“ човек. Той е „крив“ човек. Много едни такива „криви“ неща са му се случвали на тоя човек, и затова ние не го съдим, но е малко трудничко да го разсмееш. Българинът почти винаги намира кусур. Той не може да се разсмее без да намери кусур. Няма значение дали ще е „Аламинут“ или друго забавно предаване, той кусур винаги ще намери. И това е големият проблем – ти не можеш да разбереш какво му харесва. Каквото и да му кажеш, той има два варианта – ако е пиян, казва „всичко е страхотно“ без да си дава сметка кое е пълен боклук и кое е стойностно, а ако не е пиян ще каже „да, ама нещо не е така, не го правят хубаво“. Така че няма угодия.

А как успявате да не пресолите скечовете? Може и да не успяваме. Може и да ги пресоляваме от време на време. Понякога се налага. Все пак това е комерсиална среда и ние трябва да се съобразяваме с тези неща. Има и доста попресолени неща, които, анализирани от гледна точка на това, което са ни учили и сме виждали от световните стожери на изкуството, доста се нарушава, обаче дава добри резултати. Пресоляването върви. Корените му са по-скоро в образованието – като изкараш едно-две-три поколения прости хора, хора с объркани глави, с разменени ценностни системи, хора, при които ерзацът и сурогатът е издигнат в култ, а парата е единственият /не казвам основният, а единственият/ движещ стимул, ти трудно можеш да искаш от тях да завишават своите естетически критерии. Известно ли ви е, че в НАТФИЗ хората вече не кандидатстват с изпит по български език. Един човек, който си вади хляба с говорене на български няма изпит по български език. Те не учат литература в обема, в който ние сме учили, те не правят разлика между Чехов и „Чесна“. Това са различни неща. Едното е писател, а другото е самолет. Имам конкретен пример, затова го казвам – който го прочете ще се сети. Ако бръкнем в молбите от кастинга, ще се втрещите от интерпретацията на някои думи и изобщо от стилистиката на изреченията. И това е елитът. Така че по въпроса с пресоляването и чушките – ако искаме да не ни изгонят, да ни кажат, че сме много „хай“, трябва да се съобразяваме.

Ще видят ли зрителите кадри от кастингите? Не. Ако ставаше въпрос за някакво риалити шоу и игри, разбирам. Но тук става въпрос за хора, които имат най-доброто желание да се изявят в някой друг кадър, сигурно е, че голяма част от тях няма да успеят. И това би ги наранило, потиснало, унизило. Никой не ти дава право да обиждаш останалите. Аз съм противник на показването на кадри по начин, който би унижил един човек. Безсмислено е. Няма защо да го правиш. Винаги можем да измислим много по-интересни неща от кастинга. Няма смисъл да показваме кадри от кухнята, от мейкинга. 23 години вече работя в тази сфера и знам – показването на такива кадри е начин за изкарване на пари и пълнене на ефирно време без да инвестираш време и мисъл в това.

Защо решихте да се учите да пилотирате самолет? Много обичам да летя. Но все още не мога.

Лесно ли се отделяте от ролята? Какво отнасяте от снимачната площадка в къщи?

Зависи колко съм бил впечатлен. Понякога човек си пренася положителните емоции, понякога – отрицателните. Много е различно. И се случва когато човек си обича работата, а аз си я обичам. Нямам спомен да съм се прибирал без някакъв вид емоция. Всеки път – различна.

от: Десислава Хамбарлийска   04.07.2011
Аламинут е най-забавното комедийно предаване в целия свят, много веселие ,много яки скечове и разбира се добри актьори които дават много от хумора си. Дано продължите с тази кариера до край. Обичам вии ;);)
от: Драгомир Драгомиров   31.05.2011
Това звучи обнадеждаващо, радвам се, че любимото ми шоу няма да се изгуви из ефира а ще се възроди, и защо не да стане още по интересно. Дерзайте!






Прати